контроли́рам

(кого, какво) Осъществявам контрол, направлявам.

Контролирам детето.
Контролирам качество.
Контролирам теглото си.

Думата е с латински произход, а според Речника на БАН в българския навлиза чрез немския глагол kontrollieren, който на свой ред постъпва в езиковото обращение чрез английския глагол to control. В английския език думата наследява средноанглийската controllen, която запазва свойственото за немските езици окончание -en на глаголите в инфинитив. Средноанглийската се проследява последователно до старофренската contrerole и средновековнолатинската contrarotulum („свитък, ползван за сверка на сметки“). На български по смисъл се доближават „противостоя“ и „противодействам“.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице контролирам контролираме
второ лице контролираш контролирате
трето лице контролира контролират
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице контролирах контролирахме
второ лице контролира контролирахте
трето лице контролира контролираха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице контролирах контролирахме
второ лице контролираше контролирахте
трето лице контролираше контролираха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
контролирай контролирайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана контролирал контролирала контролирало контролирали
членувана контролиралия контролиралата контролиралото контролиралите
с пълен член контролиралият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана контролирал контролирала контролирало контролирали
членувана контролиралия контролиралата контролиралото контролиралите
с пълен член контролиралият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана контролиран контролирана контролирано контролирани
членувана контролирания контролираната контролираното контролираните
с пълен член контролираният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана контролиращ контролираща контролиращо контролиращи
членувана контролиращия контролиращата контролиращото контролиращите
с пълен член контролиращият — — —
Деепричастие
контролирайки
  • преходен глагол от несвършен и свършен вид
  • пренасяне кон-т-ро-ли-рам
  • форми контроли́раш, несв. и св.
Източници
контролирам се

Контролирам собствените си действия.

Контролирам се, като говоря.
  • възвратен глагол