напъ́твам

1. (кого) Насочвам по верен път, показвам пътя на някого.

2. (кого, преносно) Поучавам, наставлявам, възпитавам, ръководя.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице напътвам напътваме
второ лице напътваш напътвате
трето лице напътва напътват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице напътвах напътвахме
второ лице напътва напътвахте
трето лице напътва напътваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице напътвах напътвахме
второ лице напътваше напътвахте
трето лице напътваше напътваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
напътвай напътвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана напътвал напътвала напътвало напътвали
членувана напътвалия напътвалата напътвалото напътвалите
с пълен член напътвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана напътвал напътвала напътвало напътвали
членувана напътвалия напътвалата напътвалото напътвалите
с пълен член напътвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана напътван напътвана напътвано напътвани
членувана напътвания напътваната напътваното напътваните
с пълен член напътваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана напътващ напътваща напътващо напътващи
членувана напътващия напътващата напътващото напътващите
с пълен член напътващият — — —
Деепричастие
напътвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне на-път-вам
  • форми напъ́тваш, несв. и напъ́тя, св.
Източник