поуча́вам

(кого) Давам на някого съвети, поуки; назидавам, наставлявам.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице поучавам поучаваме
второ лице поучаваш поучавате
трето лице поучава поучават
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице поучавах поучавахме
второ лице поучава поучавахте
трето лице поучава поучаваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице поучавах поучавахме
второ лице поучаваше поучавахте
трето лице поучаваше поучаваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
поучавай поучавайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана поучавал поучавала поучавало поучавали
членувана поучавалия поучавалата поучавалото поучавалите
с пълен член поучавалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана поучавал поучавала поучавало поучавали
членувана поучавалия поучавалата поучавалото поучавалите
с пълен член поучавалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана поучаван поучавана поучавано поучавани
членувана поучавания поучаваната поучаваното поучаваните
с пълен член поучаваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана поучаващ поучаваща поучаващо поучаващи
членувана поучаващия поучаващата поучаващото поучаващите
с пълен член поучаващият — — —
Деепричастие
поучавайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне по-у-ча-вам
  • форми поуча́ваш, несв. и поу́ча, св.
Източник