назида́вам

(кого) Поучавам, наставлявам.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице назидавам назидаваме
второ лице назидаваш назидавате
трето лице назидава назидават
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице назидавах назидавахме
второ лице назидава назидавахте
трето лице назидава назидаваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице назидавах назидавахме
второ лице назидаваше назидавахте
трето лице назидаваше назидаваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
назидавай назидавайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана назидавал назидавала назидавало назидавали
членувана назидавалия назидавалата назидавалото назидавалите
с пълен член назидавалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана назидавал назидавала назидавало назидавали
членувана назидавалия назидавалата назидавалото назидавалите
с пълен член назидавалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана назидаван назидавана назидавано назидавани
членувана назидавания назидаваната назидаваното назидаваните
с пълен член назидаваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана назидаващ назидаваща назидаващо назидаващи
членувана назидаващия назидаващата назидаващото назидаващите
с пълен член назидаващият — — —
Деепричастие
назидавайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне на-зи-да-вам
  • форми назида́ваш, несв.
Източник