напъ́тствувам

Напътствам.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице напътствувам напътствуваме
второ лице напътствуваш напътствувате
трето лице напътствува напътствуват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице напътствувах напътствувахме
второ лице напътствува напътствувахте
трето лице напътствува напътствуваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице напътствувах напътствувахме
второ лице напътствуваше напътствувахте
трето лице напътствуваше напътствуваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
напътствувай напътствувайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана напътствувал напътствувала напътствувало напътствували
членувана напътствувалия напътствувалата напътствувалото напътствувалите
с пълен член напътствувалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана напътствувал напътствувала напътствувало напътствували
членувана напътствувалия напътствувалата напътствувалото напътствувалите
с пълен член напътствувалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана напътствуван напътствувана напътствувано напътствувани
членувана напътствувания напътствуваната напътствуваното напътствуваните
с пълен член напътствуваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана напътствуващ напътствуваща напътствуващо напътствуващи
членувана напътствуващия напътствуващата напътствуващото напътствуващите
с пълен член напътствуващият — — —
Деепричастие
напътствувайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне на-път-с-тву-вам
  • форми напъ́тствуваш, несв.
Източник