съ́дя

1. (кого) Разглеждам дело според законите.

Ще го съдят за изнасилване.

2. (кого) Водя съдебен процес срещу някого.

Ще го съдя за обида.

3. (какво/за кого) За Създавам си мнение по някакъв въпрос.

Съдя за способностите му по това, което видях.

4. (кого какво) Преценявам, обвинявам.

Победителите не ги съдят.
Ще ме съдят следващите поколения.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице съдя съдим
второ лице съдиш съдите
трето лице съди съдят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице съдих съдихме
второ лице съди съдихте
трето лице съди съдиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице съдех съдехме
второ лице съдеше съдехте
трето лице съдеше съдеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
съди съдете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана съдил съдила съдило съдили
членувана съдилия съдилата съдилото съдилите
с пълен член съдилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана съдел съдела съдело съдели
членувана съделия съделата съделото съделите
с пълен член съделият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана съден съдена съдено съдени
членувана съдения съдената съденото съдените
с пълен член съденият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана съдещ съдеща съдещо съдещи
членувана съдещия съдещата съдещото съдещите
с пълен член съдещият — — —
Деепричастие
съдейки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне съ-дя
  • форми съ́диш, мин. св. съ́дих и съди́х, мин. прич. съ́дил и съди́л, несв.
Източник
съдя се

Водя съдебно дело с някого.

Ще се съдят за наследството.
  • възвратен глагол