заключа́вам

1. Правя извод, умозаключение.

От вида ѝ заключаваше, че е прекарала тежки дни.

2. Обобщавам, приключвам разсъждения, разговор и подобни.

  • изваждам заключение
  • съдя
  • умозаключавам
  • тегля си заключението
  • правя извод
  • идвам до заключение
  • идвам до изводи
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице заключавам заключаваме
второ лице заключаваш заключавате
трето лице заключава заключават
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице заключавах заключавахме
второ лице заключава заключавахте
трето лице заключава заключаваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице заключавах заключавахме
второ лице заключаваше заключавахте
трето лице заключаваше заключаваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
заключавай заключавайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана заключавал заключавала заключавало заключавали
членувана заключавалия заключавалата заключавалото заключавалите
с пълен член заключавалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана заключавал заключавала заключавало заключавали
членувана заключавалия заключавалата заключавалото заключавалите
с пълен член заключавалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана заключаващ заключаваща заключаващо заключаващи
членувана заключаващия заключаващата заключаващото заключаващите
с пълен член заключаващият — — —
Деепричастие
заключавайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне зак-лю-ча-вам
  • форми заключа́ваш, несв. и заклю́ча, св.
Източник
заключавам се

Съдържам се, състоя се в нещо.

Трудността се заключава в следното.
  • възвратен глагол
  • форми заключа се