приклю́чвам

1. Свършвам, довеждам докрай.

Приключвам с пиенето.

2. Правя равносметка, баланс.

Приключвам месеца.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице приключвам приключваме
второ лице приключваш приключвате
трето лице приключва приключват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице приключвах приключвахме
второ лице приключва приключвахте
трето лице приключва приключваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице приключвах приключвахме
второ лице приключваше приключвахте
трето лице приключваше приключваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
приключвай приключвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана приключвал приключвала приключвало приключвали
членувана приключвалия приключвалата приключвалото приключвалите
с пълен член приключвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана приключвал приключвала приключвало приключвали
членувана приключвалия приключвалата приключвалото приключвалите
с пълен член приключвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана приключван приключвана приключвано приключвани
членувана приключвания приключваната приключваното приключваните
с пълен член приключваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана приключващ приключваща приключващо приключващи
членувана приключващия приключващата приключващото приключващите
с пълен член приключващият — — —
Деепричастие
приключвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне прик-люч-вам
  • форми приключваш, несв. и приключа, св.
Източник