привъ́ршвам

1. (какво) Наближавам края на някаква дейност.

Привършвам пуловера.

2. (какво) Изразходвам нещо почти изцяло, докрай.

Привършваме запасите си.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице привършвам привършваме
второ лице привършваш привършвате
трето лице привършва привършват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице привършвах привършвахме
второ лице привършва привършвахте
трето лице привършва привършваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице привършвах привършвахме
второ лице привършваше привършвахте
трето лице привършваше привършваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
привършвай привършвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана привършвал привършвала привършвало привършвали
членувана привършвалия привършвалата привършвалото привършвалите
с пълен член привършвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана привършвал привършвала привършвало привършвали
членувана привършвалия привършвалата привършвалото привършвалите
с пълен член привършвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана привършван привършвана привършвано привършвани
членувана привършвания привършваната привършваното привършваните
с пълен член привършваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана привършващ привършваща привършващо привършващи
членувана привършващия привършващата привършващото привършващите
с пълен член привършващият — — —
Деепричастие
привършвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне при-вър-ш-вам
  • форми привършваш, несв. и привърша, св.
Източник