завъ́ршвам

1. (какво) Извършвам докрай; приключвам.

Завършвам книга.
Завършвам вечерята с кафе.
Завършвам строежа.

2. (какво) За образование — изкарвам някаква степен на обучение.

Завърших гимназия.
Завърших право.
Завърших първия семестър.

3. Имам край, предел.

Тържеството завърши с концерт.
завършване — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице завършвам завършваме
второ лице завършваш завършвате
трето лице завършва завършват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице завършвах завършвахме
второ лице завършва завършвахте
трето лице завършва завършваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице завършвах завършвахме
второ лице завършваше завършвахте
трето лице завършваше завършваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
завършвай завършвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана завършвал завършвала завършвало завършвали
членувана завършвалия завършвалата завършвалото завършвалите
с пълен член завършвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана завършвал завършвала завършвало завършвали
членувана завършвалия завършвалата завършвалото завършвалите
с пълен член завършвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана завършван завършвана завършвано завършвани
членувана завършвания завършваната завършваното завършваните
с пълен член завършваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана завършващ завършваща завършващо завършващи
членувана завършващия завършващата завършващото завършващите
с пълен член завършващият — — —
Деепричастие
завършвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне за-вър-ш-вам
  • форми завъ́ршваш, несв. и завъ́рша, св.
Източник