прекратя́вам

(какво) Спирам да върша нещо, преди да съм го довършил; преустановявам, прекъсвам.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице прекратявам прекратяваме
второ лице прекратяваш прекратявате
трето лице прекратява прекратяват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице прекратявах прекратявахме
второ лице прекратява прекратявахте
трето лице прекратява прекратяваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице прекратявах прекратявахме
второ лице прекратяваше прекратявахте
трето лице прекратяваше прекратяваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
прекратявай прекратявайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана прекратявал прекратявала прекратявало прекратявали
членувана прекратявалия прекратявалата прекратявалото прекратявалите
с пълен член прекратявалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана прекратявал прекратявала прекратявало прекратявали
членувана прекратявалия прекратявалата прекратявалото прекратявалите
с пълен член прекратявалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана прекратяван прекратявана прекратявано прекратявани
членувана прекратявания прекратяваната прекратяваното прекратяваните
с пълен член прекратяваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана прекратяващ прекратяваща прекратяващо прекратяващи
членувана прекратяващия прекратяващата прекратяващото прекратяващите
с пълен член прекратяващият — — —
Деепричастие
прекратявайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне прек-ра-тя-вам
  • форми прекратяваш, несв. и прекратя, св.
Източник