преста́вам

Спирам, преустановявам дейността си.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице преставам преставаме
второ лице преставаш преставате
трето лице престава престават
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице преставах преставахме
второ лице престава преставахте
трето лице престава преставаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице преставах преставахме
второ лице преставаше преставахте
трето лице преставаше преставаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
преставай преставайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана преставал преставала преставало преставали
членувана преставалия преставалата преставалото преставалите
с пълен член преставалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана преставал преставала преставало преставали
членувана преставалия преставалата преставалото преставалите
с пълен член преставалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана преставащ преставаща преставащо преставащи
членувана преставащия преставащата преставащото преставащите
с пълен член преставащият — — —
Деепричастие
преставайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне прес-та-вам
  • форми преставаш, несв. и престана, св.
Източник