напу́скам

1. (кого, какво) Пускам в голямо количество, много.

Напускаха от самолета пакети с храна за гладуващото население.

2. (кого, какво) Изоставям, зарязвам.

Напуснах жена си.
Ще напусна работа.

3. (кого, какво) Излизам от някъде, отдалечавам се.

Напуснах града.
Напускам този свят

Умирам.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице напускам напускаме
второ лице напускаш напускате
трето лице напуска напускат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице напусках напускахме
второ лице напуска напускахте
трето лице напуска напускаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице напусках напускахме
второ лице напускаше напускахте
трето лице напускаше напускаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
напускай напускайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана напускал напускала напускало напускали
членувана напускалия напускалата напускалото напускалите
с пълен член напускалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана напускал напускала напускало напускали
членувана напускалия напускалата напускалото напускалите
с пълен член напускалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана напускан напускана напускано напускани
членувана напускания напусканата напусканото напусканите
с пълен член напусканият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана напускащ напускаща напускащо напускащи
членувана напускащия напускащата напускащото напускащите
с пълен член напускащият — — —
Деепричастие
напускайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне на-пус-кам
  • форми напу́скаш, несв. и напу́сна, св.
Източник