изтърва́вам

разговорно

1. (кого какво) Неволно пускам, което държа, или не успявам да хвана, да задържа.

Изтървавам чашата.
Изтървах бебето.
Изтървавам топката.

2. (преносно, кого какво) Допускам някой да си отиде, да ми отнемат някого, нещо.

Изтървах гостите.
Изтървах касиерката.
Изтърва момичето, беше добра партия за женене.

3. (преносно, какво) Не се възползвам от момент, случай или възможност; изпускам.

Изтървах момента да го поздравя.
Изтървах топлото време.
Изтървах възможността да се запозная с нея.

4. (преносно, какво) Не успявам да чуя, да видя; изпускам.

Изтървах мача по телевизията.
Изтървах половината лекция.

5. (преносно, какво) Неволно казвам нещо, което не трябва; изпускам.

Изтървах доста тежки думи, но ти ще ми простиш.

6. (преносно, какво) Не успявам да се кача в превозно средство, изпускам.

Закъснях и изтървах влака.

7. (преносно, кого какво) Не полагам достатъчно грижи и допускам нещо да се унищожи, някой да умре, да стане невъзпитан, необразован и т. н.

Не го оперираха навреме и го изтърваха.
Изтървах доматите, изгоряха.
От малък го изтърваха, защото го глезеха.
Изтървавам/изтърва му края

(разговорно) Излиза от моя контрол.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице изтървавам изтърваваме
второ лице изтърваваш изтървавате
трето лице изтървава изтървават
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице изтървавах изтървавахме
второ лице изтървава изтървавахте
трето лице изтървава изтърваваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице изтървавах изтървавахме
второ лице изтърваваше изтървавахте
трето лице изтърваваше изтърваваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
изтървавай изтървавайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изтървавал изтървавала изтървавало изтървавали
членувана изтървавалия изтървавалата изтървавалото изтървавалите
с пълен член изтървавалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изтървавал изтървавала изтървавало изтървавали
членувана изтървавалия изтървавалата изтървавалото изтървавалите
с пълен член изтървавалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изтърваван изтървавана изтървавано изтървавани
членувана изтървавания изтърваваната изтърваваното изтърваваните
с пълен член изтърваваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изтърваващ изтърваваща изтърваващо изтърваващи
членувана изтърваващия изтърваващата изтърваващото изтърваващите
с пълен член изтърваващият — — —
Деепричастие
изтървавайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне из-тър-ва-вам
  • форми изтърва́ваш, несв. и изтърва́, св.
Източник
изтървавам се

1. Не успявам да се задържа с ръце и падам отнякъде.

Изтърва се и падна от дървото.

2. Неволно казвам нещо, което не трябва.

Изтървах се и казах за парите.

3. (разговорно) Напикавам се несъзнателно.

Изтървах се от смях.
  • възвратен глагол
  • форми изтърва се