отла́гам

1. (какво) Променям за по-късно срока, в който трябва да се извърши нещо.

Отлагам пътуването си за следващата седмица.

2. (какво) Анулирам.

3. (какво) Протакам, бавя.

отлагане — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице отлагам отлагаме
второ лице отлагаш отлагате
трето лице отлага отлагат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице отлагах отлагахме
второ лице отлага отлагахте
трето лице отлага отлагаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице отлагах отлагахме
второ лице отлагаше отлагахте
трето лице отлагаше отлагаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
отлагай отлагайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана отлагал отлагала отлагало отлагали
членувана отлагалия отлагалата отлагалото отлагалите
с пълен член отлагалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана отлагал отлагала отлагало отлагали
членувана отлагалия отлагалата отлагалото отлагалите
с пълен член отлагалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана отлаган отлагана отлагано отлагани
членувана отлагания отлаганата отлаганото отлаганите
с пълен член отлаганият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана отлагащ отлагаща отлагащо отлагащи
членувана отлагащия отлагащата отлагащото отлагащите
с пълен член отлагащият — — —
Деепричастие
отлагайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне от-ла-гам
  • форми отла́гаш, несв. и отло́жа, св.
Източник
отлагам се

За вещество — наслоявам се, натрупвам се, утаявам се.

  • възвратен глагол
  • форми отложа се