закъсня́вам

1. Правя след определеното време.

Днес закъснях за работа.
Пролетта закъсня.
Закъснях с женитбата си.

2. Оставам, задържам се повече от нормалното.

Всяка вечер закъснява по ресторанти.
закъсняване — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице закъснявам закъсняваме
второ лице закъсняваш закъснявате
трето лице закъснява закъсняват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице закъснявах закъснявахме
второ лице закъснява закъснявахте
трето лице закъснява закъсняваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице закъснявах закъснявахме
второ лице закъсняваше закъснявахте
трето лице закъсняваше закъсняваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
закъснявай закъснявайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана закъснявал закъснявала закъснявало закъснявали
членувана закъснявалия закъснявалата закъснявалото закъснявалите
с пълен член закъснявалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана закъснявал закъснявала закъснявало закъснявали
членувана закъснявалия закъснявалата закъснявалото закъснявалите
с пълен член закъснявалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана закъсняващ закъсняваща закъсняващо закъсняващи
членувана закъсняващия закъсняващата закъсняващото закъсняващите
с пълен член закъсняващият — — —
Деепричастие
закъснявайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне за-къс-ня-вам
  • форми закъсня́ваш, несв. и закъсне́я, св.
Източник