1.

мая́

1. Подкваса за тестени изделия или сирене.

2. (преносно) Произход, вродени качества.

Слаба му е маята.

مایه (māya) персийски مایه (maya) през османски турски мая́

единствено число множествено число
нечленувана мая маи
членувана маята маите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне мая
  • форми само ед.
Източници

2.

ма́я

(кого) Бавя, задържам.

*majati праславянски ма́я

  • преходен глагол от несвършен вид
  • форми ма́еш, мин. св. ма́ях и мая́х, мин. прич. ма́ял и мая́л, несв.
Източници
мая се

1. Бавя се, задържам се, закъснявам.

2. Скитам безцелно, разтакавам се, губя се.

Къде се мае цял ден, никой не знае.

3. Размишлявам дълго, чудя се.

Чудя се и се мая де ще му излезе краят.
  • възвратен глагол