изча́квам

(кого, какво) Чакам докрай.

Ще те изчакам, колкото и да се забавиш.
Ще изчакаме да мине зимата.
В разговор все прекъсва, не изчаква човек да се изкаже.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице изчаквам изчакваме
второ лице изчакваш изчаквате
трето лице изчаква изчакват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице изчаквах изчаквахме
второ лице изчаква изчаквахте
трето лице изчаква изчакваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице изчаквах изчаквахме
второ лице изчакваше изчаквахте
трето лице изчакваше изчакваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
изчаквай изчаквайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изчаквал изчаквала изчаквало изчаквали
членувана изчаквалия изчаквалата изчаквалото изчаквалите
с пълен член изчаквалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изчаквал изчаквала изчаквало изчаквали
членувана изчаквалия изчаквалата изчаквалото изчаквалите
с пълен член изчаквалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изчакван изчаквана изчаквано изчаквани
членувана изчаквания изчакваната изчакваното изчакваните
с пълен член изчакваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изчакващ изчакваща изчакващо изчакващи
членувана изчакващия изчакващата изчакващото изчакващите
с пълен член изчакващият — — —
Деепричастие
изчаквайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне из-чак-вам
  • форми изча́кваш, несв. и изча́кам, св.
Източник