де́бна

1. (кого, какво) Следя, наблюдавам тайно и внимателно.

Котката дебнеше мишката до дупката ѝ.

2. (кого, какво) Изчаквам подходящ момент, за да направя нещо.

3. (кого, какво, преносно) Заплашвам постоянно.

В джунглата на всяка крачка те дебне опасност.

Думата не е засвидетелствана в старобългарски, но произлиза от слав. *debnǫti от ИЕ *dhebh-, представено още в хетски tepnu- „унижавам“, tepu- „малък“, староинд. dabhāti „предавам, мамя“, авест. dǝb- „мамя“, согд. prdbn „измама“, срперс. pldp-, нперс. farēftan „мамя“ (*fra-dab-).

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице дебна дебнем
второ лице дебнеш дебнете
трето лице дебне дебнат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице дебнах дебнахме
второ лице дебна дебнахте
трето лице дебна дебнаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице дебнех дебнехме
второ лице дебнеше дебнехте
трето лице дебнеше дебнеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
дебни дебнете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана дебнал дебнала дебнало дебнали
членувана дебналия дебналата дебналото дебналите
с пълен член дебналият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана дебнел дебнела дебнело дебнели
членувана дебнелия дебнелата дебнелото дебнелите
с пълен член дебнелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана дебнат дебната дебнато дебнати
членувана дебнатия дебнатата дебнатото дебнатите
с пълен член дебнатият — — —
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне деб-на
  • форми де́бнеш, мин. св. де́бнах, мин. прич. де́бнал, несв.
Източници