ва́рдя

1. (разговорно, какво/кого) Пазя.

Стой тук да вардиш овцете, да не влязат в лозето.
На ти тая пара, да я вардиш, да не я загубиш!
Това дърво варди сянка, отсечи го!

2. (кого какво) Дебна, причаквам, следя.

Трета нощ тя вардеше жертвата си.

3. (разговорно) Чакам, изчаквам. вардя се. Предпазвам се, въздържам се, възпирам се.

Отивай да вардиш на вратника, щом се зададе, ще ме извикаш.
Ей, ти се вардиш да не си изцапаш ръцете!

От диал. итал. vardar (Венеция) „гледам, пазя“ при книж. guardare < герм. *wardo „пазач“. Възможно е и тур. посредничество - vardiya „пазач“ < диал. итал. vardia, книж. guardia.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице вардя вардим
второ лице вардиш вардите
трето лице варди вардят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице вардих вардихме
второ лице варди вардихте
трето лице варди вардиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице вардех вардехме
второ лице вардеше вардехте
трето лице вардеше вардеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
варди вардете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана вардил вардила вардило вардили
членувана вардилия вардилата вардилото вардилите
с пълен член вардилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана вардел вардела вардело вардели
членувана варделия варделата варделото варделите
с пълен член варделият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана варден вардена вардено вардени
членувана вардения вардената варденото вардените
с пълен член варденият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана вардещ вардеща вардещо вардещи
членувана вардещия вардещата вардещото вардещите
с пълен член вардещият — — —
Деепричастие
вардейки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне вар-дя
  • форми ва́рдиш, мин. св. ва́рдих и варди́х, мин. прич. ва́рдил и варди́л, несв.
Източници