бра́ня

Отбранявам, защищавам; пазя, предпазвам; отстоявам.

Бранят родината.
Той умее да брани интересите си.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице браня браним
второ лице браниш браните
трето лице брани бранят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице браних бранихме
второ лице брани бранихте
трето лице брани браниха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице бранех бранехме
второ лице бранеше бранехте
трето лице бранеше бранеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
брани бранете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана бранил бранила бранило бранили
членувана бранилия бранилата бранилото бранилите
с пълен член бранилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана бранел бранела бранело бранели
членувана бранелия бранелата бранелото бранелите
с пълен член бранелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана бранен бранена бранено бранени
членувана бранения бранената браненото бранените
с пълен член браненият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана бранещ бранеща бранещо бранещи
членувана бранещия бранещата бранещото бранещите
с пълен член бранещият — — —
Деепричастие
бранейки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне бра-ня
  • форми бра́ниш, мин. св. бра́них и брани́х, мин. прич. бра́нил и брани́л, несв.; кого/какво (от кого/от какво).
Източник
браня се

(от кого/от какво) Отбранявам, защищавам сам себе си; пазя, предпазвам сам себе си.

Как можеш да се браниш от клюки и разправии?
С голяма тояга в ръка тя се бранеше от кучето.
  • възвратен глагол