изде́бвам

(кого) Проследявам с дебнене, извардвам.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице издебвам издебваме
второ лице издебваш издебвате
трето лице издебва издебват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице издебвах издебвахме
второ лице издебва издебвахте
трето лице издебва издебваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице издебвах издебвахме
второ лице издебваше издебвахте
трето лице издебваше издебваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
издебвай издебвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана издебвал издебвала издебвало издебвали
членувана издебвалия издебвалата издебвалото издебвалите
с пълен член издебвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана издебвал издебвала издебвало издебвали
членувана издебвалия издебвалата издебвалото издебвалите
с пълен член издебвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана издебван издебвана издебвано издебвани
членувана издебвания издебваната издебваното издебваните
с пълен член издебваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана издебващ издебваща издебващо издебващи
членувана издебващия издебващата издебващото издебващите
с пълен член издебващият — — —
Деепричастие
издебвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне из-деб-вам
  • форми изде́бваш, несв. и изде́бна, св.
Източник