изнена́двам

1. (кого) Извиквам изненада с постъпки, действия и други.

Изненадах го с желанието си да следвам.

2. (кого) Появявам се внезапно, неочаквано.

Изненадах ги, когато си брояха парите.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице изненадвам изненадваме
второ лице изненадваш изненадвате
трето лице изненадва изненадват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице изненадвах изненадвахме
второ лице изненадва изненадвахте
трето лице изненадва изненадваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице изненадвах изненадвахме
второ лице изненадваше изненадвахте
трето лице изненадваше изненадваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
изненадвай изненадвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изненадвал изненадвала изненадвало изненадвали
членувана изненадвалия изненадвалата изненадвалото изненадвалите
с пълен член изненадвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изненадвал изненадвала изненадвало изненадвали
членувана изненадвалия изненадвалата изненадвалото изненадвалите
с пълен член изненадвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изненадван изненадвана изненадвано изненадвани
членувана изненадвания изненадваната изненадваното изненадваните
с пълен член изненадваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изненадващ изненадваща изненадващо изненадващи
членувана изненадващия изненадващата изненадващото изненадващите
с пълен член изненадващият — — —
Деепричастие
изненадвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне из-не-над-вам
  • форми изнена́дваш, несв. и изнена́дам, св.
Източник
изненадвам се

Изпитвам изненада.

  • възвратен глагол
  • форми изненадам се