озадача́вам

(кого) Поставям в недоумение; затруднявам, смущавам.

Въпросът му ме озадачи.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице озадачавам озадачаваме
второ лице озадачаваш озадачавате
трето лице озадачава озадачават
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице озадачавах озадачавахме
второ лице озадачава озадачавахте
трето лице озадачава озадачаваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице озадачавах озадачавахме
второ лице озадачаваше озадачавахте
трето лице озадачаваше озадачаваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
озадачавай озадачавайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана озадачавал озадачавала озадачавало озадачавали
членувана озадачавалия озадачавалата озадачавалото озадачавалите
с пълен член озадачавалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана озадачавал озадачавала озадачавало озадачавали
членувана озадачавалия озадачавалата озадачавалото озадачавалите
с пълен член озадачавалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана озадачаван озадачавана озадачавано озадачавани
членувана озадачавания озадачаваната озадачаваното озадачаваните
с пълен член озадачаваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана озадачаващ озадачаваща озадачаващо озадачаващи
членувана озадачаващия озадачаващата озадачаващото озадачаващите
с пълен член озадачаващият — — —
Деепричастие
озадачавайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне оза-да-ча-вам
  • форми озадача́ваш, несв. и озадача́, св.
Източник
озадачавам се

Изпадам в недоумение.

  • възвратен глагол
  • форми озадача се