сма́йвам

(кого) Силно изненадвам, слисвам.

Смая всички с поведението си.
смайване — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице смайвам смайваме
второ лице смайваш смайвате
трето лице смайва смайват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице смайвах смайвахме
второ лице смайва смайвахте
трето лице смайва смайваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице смайвах смайвахме
второ лице смайваше смайвахте
трето лице смайваше смайваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
смайвай смайвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана смайвал смайвала смайвало смайвали
членувана смайвалия смайвалата смайвалото смайвалите
с пълен член смайвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана смайвал смайвала смайвало смайвали
членувана смайвалия смайвалата смайвалото смайвалите
с пълен член смайвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана смайван смайвана смайвано смайвани
членувана смайвания смайваната смайваното смайваните
с пълен член смайваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана смайващ смайваща смайващо смайващи
членувана смайващия смайващата смайващото смайващите
с пълен член смайващият — — —
Деепричастие
смайвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне смай-вам
  • форми смайваш, несв. и смая, св.
Източник
смайвам се

Изненадвам се, слисвам се.

  • възвратен глагол
  • форми смая се