прикова́вам

1. (кого какво) Закрепвам здраво за нещо чрез коване.

Приковавам картина към стената.

2. (преносно, кого) Правя така, че човек да не се движи, да стои на едно място.

3. (преносно, какво) Силно привличам към себе си, не позволявам разсейване.

Приковавам внимание.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице приковавам приковаваме
второ лице приковаваш приковавате
трето лице приковава приковават
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице приковавах приковавахме
второ лице приковава приковавахте
трето лице приковава приковаваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице приковавах приковавахме
второ лице приковаваше приковавахте
трето лице приковаваше приковаваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
приковавай приковавайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана приковавал приковавала приковавало приковавали
членувана приковавалия приковавалата приковавалото приковавалите
с пълен член приковавалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана приковавал приковавала приковавало приковавали
членувана приковавалия приковавалата приковавалото приковавалите
с пълен член приковавалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана приковаван приковавана приковавано приковавани
членувана приковавания приковаваната приковаваното приковаваните
с пълен член приковаваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана приковаващ приковаваща приковаващо приковаващи
членувана приковаващия приковаващата приковаващото приковаващите
с пълен член приковаващият — — —
Деепричастие
приковавайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне при-ко-ва-вам
  • форми приковаваш, несв. и прикова, св.
Източник