закова́вам

1. (какво) Забивам гвоздей или остър предмет с чукане.

Заковах два гвоздея в стената.

2. (какво) Прикрепям някъде посредством гвоздей или островърх предмет.

Заковах закачалката на вратата.

3. (какво) Посредством прикрепване с гвоздеи затварям врата, прозорец и подобни, за да не се ползват.

4. (какво, преносно) Спирам рязко движението на превозно средство, което управлявам.

Заковах колата пред светофара.

5. (какво, преносно) За поглед, внимание — спирам, приковавам.

Заковал поглед в прозореца.
Тази случка закова вниманието на всички.
закован — прилагателно име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице заковавам заковаваме
второ лице заковаваш заковавате
трето лице заковава заковават
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице заковавах заковавахме
второ лице заковава заковавахте
трето лице заковава заковаваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице заковавах заковавахме
второ лице заковаваше заковавахте
трето лице заковаваше заковаваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
заковавай заковавайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана заковавал заковавала заковавало заковавали
членувана заковавалия заковавалата заковавалото заковавалите
с пълен член заковавалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана заковавал заковавала заковавало заковавали
членувана заковавалия заковавалата заковавалото заковавалите
с пълен член заковавалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана заковаван заковавана заковавано заковавани
членувана заковавания заковаваната заковаваното заковаваните
с пълен член заковаваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана заковаващ заковаваща заковаващо заковаващи
членувана заковаващия заковаващата заковаващото заковаващите
с пълен член заковаващият — — —
Деепричастие
заковавайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне за-ко-ва-вам
  • форми закова́ваш, несв. и закова́, св.
Източник
заковавам се

1. За гвоздей или островърх предмет — прониквам някъде.

2. (преносно) Спирам за дълго движението си, развитието си.

Слънцето се е заковало на небето.

3. Спирам се внезапно (от силни преживявания).

Заковах се от страх.

4. (в кого/в какво) За поглед, очи — втренчвам се.

Очите му се заковаха в нея.
  • възвратен глагол
  • форми закова се