кова́

1. Удрям с чук нагорещен метал, за да му придам определена форма или да получа изделие.

2. (какво) Забивам гвоздей, за да прикова едно нещо към друго или да съединя части на предмет.

Кова шкафчето на стената.
Кова маса от дъски.

3. (какво) Подковавам животно.

4. (преносно, какво) Създавам, изграждам.

Тук се коват законите на държавата.

5. (преносно, разговорно, кого) Внушавам нещо, като го повтарям непрекъснато.

Пак започна да го кове да ходят в чужбина на работа.

ковати старобългарски кова́

ст.-бълг. ковати, коуѭ, ковѫ τεκταίνειν (Син. пс., Супр., Презв. Козма, Жит. Мет., Ман. хр.), заковати (Патр. Евт.), исковати (Ман. хр.), МИ Самоков „движен на вода голям рудничарски чук“. Общослав. глагол. *kovati, *kujǫ: сърбохърв. ковати (куjем), словен. kovati (kujem), чеш. kovati, kouti (kovu, kovam), слов. kоvаť, kuť (kujem), пол. kuć (kuję), г.-луж. kować (kowam), д.-луж. kowaś (kowam), ст.-рус. кути, кую, рус. ковать (кую), укр. ковати, кути (кую), белор. каваць, куць (кую). Първоначално *kuti, *kujǫ, тематизиран *kovati, *kujǫ/*kovǫ - сродни форми: лит. kauti (kauju), латв. kaut (kauju, kavu) „бия, удрям, сека, убивам“, ст.-в.-нем. houwan „бия, удрям, сека пари“, тохар. А ko-, Б kau- „убивам“ (*kou-), лат. сūdō „удрям, бия, чукам“, ирл. сuаd „бия, боря се“. Техническато значение „кова“ е характерно единствено за слав. езици.

Ковано желязо

Желязо, обработено горещо чрез изчукване с чук.

кован — прилагателно име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице кова ковем
второ лице ковеш ковете
трето лице кове коват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице ковах ковахме
второ лице кова ковахте
трето лице кова коваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице ковях ковяхме
второ лице ковеше ковяхте
трето лице ковеше ковяха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
кови ковете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана ковал ковала ковало ковали
членувана ковалия ковалата ковалото ковалите
с пълен член ковалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана ковял ковяла ковяло ковели
членувана ковялия ковялата ковялото ковелите
с пълен член ковялият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана кован кована ковано ковани
членувана кования кованата кованото кованите
с пълен член кованият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана ковящ ковяща ковящо ковящи
членувана ковящия ковящата ковящото ковящите
с пълен член ковящият — — —
Деепричастие
ковейки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне ко-ва
  • форми кове́ш, мин. св. кова́х, мин. прич. кова́л, несв.
Източници