изкова́вам

1. (какво) Изработвам чрез коване.

2. (какво) Създавам, изработвам; съчинявам.

Изковавам съдбата си.
Изковавам характер.
Изковавам лъжа.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице изковавам изковаваме
второ лице изковаваш изковавате
трето лице изковава изковават
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице изковавах изковавахме
второ лице изковава изковавахте
трето лице изковава изковаваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице изковавах изковавахме
второ лице изковаваше изковавахте
трето лице изковаваше изковаваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
изковавай изковавайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изковавал изковавала изковавало изковавали
членувана изковавалия изковавалата изковавалото изковавалите
с пълен член изковавалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изковавал изковавала изковавало изковавали
членувана изковавалия изковавалата изковавалото изковавалите
с пълен член изковавалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изковаван изковавана изковавано изковавани
членувана изковавания изковаваната изковаваното изковаваните
с пълен член изковаваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изковаващ изковаваща изковаващо изковаващи
членувана изковаващия изковаващата изковаващото изковаващите
с пълен член изковаващият — — —
Деепричастие
изковавайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне из-ко-ва-вам
  • форми изкова́ваш, несв. и изкова́, св.
Източник