изкалъ́пвам

1. (какво) Направям, без да имам нужните материали или квалификация; фабрикувам като по калъп.

2. (какво, преносно, пренебрежително) Съчинявам оттук-оттам, комбинирам (книга, лъжа и други).

Изкалъпих една хубава лъжа.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице изкалъпвам изкалъпваме
второ лице изкалъпваш изкалъпвате
трето лице изкалъпва изкалъпват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице изкалъпвах изкалъпвахме
второ лице изкалъпва изкалъпвахте
трето лице изкалъпва изкалъпваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице изкалъпвах изкалъпвахме
второ лице изкалъпваше изкалъпвахте
трето лице изкалъпваше изкалъпваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
изкалъпвай изкалъпвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изкалъпвал изкалъпвала изкалъпвало изкалъпвали
членувана изкалъпвалия изкалъпвалата изкалъпвалото изкалъпвалите
с пълен член изкалъпвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изкалъпвал изкалъпвала изкалъпвало изкалъпвали
членувана изкалъпвалия изкалъпвалата изкалъпвалото изкалъпвалите
с пълен член изкалъпвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изкалъпван изкалъпвана изкалъпвано изкалъпвани
членувана изкалъпвания изкалъпваната изкалъпваното изкалъпваните
с пълен член изкалъпваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изкалъпващ изкалъпваща изкалъпващо изкалъпващи
членувана изкалъпващия изкалъпващата изкалъпващото изкалъпващите
с пълен член изкалъпващият — — —
Деепричастие
изкалъпвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне из-ка-лъп-вам
  • форми изкалъ́пваш, несв. и изкалъ́пя, св.
Източник