напра́вям

1. (какво) Правя нещо докрай, изцяло; изработвам, извършвам.

Направих сметката.

2. (кого, какъв) Назначавам на работа, превръщам в друг.

Направиха го директор.

3. За време, възраст — навършвам.

Тази седмица направи десет години.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице направям направяме
второ лице направяш направяте
трето лице направя направят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице направях направяхме
второ лице направя направяхте
трето лице направя направяха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице направях направяхме
второ лице направяше направяхте
трето лице направяше направяха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
направяй направяйте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана направял направяла направяло направяли
членувана направялия направялата направялото направялите
с пълен член направялият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана направял направяла направяло направяли
членувана направялия направялата направялото направялите
с пълен член направялият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана направящ направяща направящо направящи
членувана направящия направящата направящото направящите
с пълен член направящият — — —
Деепричастие
направяйки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне нап-ра-вям
  • форми напра́вяш, несв. и напра́вя, св.
Източник
направям се

1. Превръщам се, ставам.

Направи се на маймуна.

2. Преструвам се.

Направих се на умрял.
  • възвратен глагол
  • форми направя се