се́пвам

1. (кого) Стряскам, събуждам внезапно.

Звънът на будилника го сепна.

2. (кого) Вразумявам, карам да се опомни.

Забележката ми я сепна.

виж сепна.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице сепвам сепваме
второ лице сепваш сепвате
трето лице сепва сепват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице сепвах сепвахме
второ лице сепва сепвахте
трето лице сепва сепваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице сепвах сепвахме
второ лице сепваше сепвахте
трето лице сепваше сепваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
сепвай сепвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сепвал сепвала сепвало сепвали
членувана сепвалия сепвалата сепвалото сепвалите
с пълен член сепвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сепвал сепвала сепвало сепвали
членувана сепвалия сепвалата сепвалото сепвалите
с пълен член сепвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сепван сепвана сепвано сепвани
членувана сепвания сепваната сепваното сепваните
с пълен член сепваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сепващ сепваща сепващо сепващи
членувана сепващия сепващата сепващото сепващите
с пълен член сепващият — — —
Деепричастие
сепвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне сеп-вам
  • форми сепваш, несв. и сепна, св.
Източници
сепвам се

1. Събуждам се внезапно.

Сънувах нещо страшно и се сепнах.

2. Вразумявам се, опомням се, идвам на себе си.

Погледът ми го накара да се сепне.
  • възвратен глагол
  • форми сепна се