хва́щам

1. (кого какво) Поемам, задържам с ръка; ловя, улавям.

Хващам детето за дрехите.
Хващам птичка.
Хващам перилата.

2. (кого какво) Достигам и улавям това, което преследвам.

Хващам кокошка.
Хващам дивеч.
Хващам крадеца.

3. (разговорно, какво) Успявам да се кача, за да пътувам; вземам.

Хващам влака.
Хващам такси.

4. (преносно, разговорно) Започвам работа (с инструмент).

Хващам косата.
Хванах да кося.

5. (разговорно, кого) Обхващам, обземам.

Хваща ме депресия.

6. (какво) Заразявам се, прихващам.

Хващам ангина.

7. (разговорно, кого) За алкохол — започвам да действам, замайвам, опивам.

Пих малко, пък ме хвана.

8. (разговорно, какво) Завъждам (без да съм искал).

Хванахме мравки.

9. (разговорно, какво) Покривам се с тънък слой от нещо; задържам, поемам.

Желязото хваща ръжда.
Мебелите са хванали прах.

10. (разговорно) Притежавам свойството да се задържам върху повърхността.

Боята не хваща.

11. (диалектно) Започвам; захващам.

Хората хванаха да се чудят.

12. (разговорно) Удържам (сума).

Хванаха ми по десет лева килото.

13. (разговорно) Събирам, побирам.

Чантата хваща много.
Легенът хваща десет литра.

14. (разговорно, какво) За различни приематели — улавям сигнал, излъчване.

Хващам радиостанция.
Хващам френската телевизия.

15. (разговорно) Запалвам се, възпламенявам се.

Огнивото не хваща.

16. (разговорно) Тръгвам.

Хванаха към гората.

хватати старобългарски хва́щам

Старобълг. хватати (Супр.) - съотносим към ща „искам“.

Хванала ме липсата

(разговорно) Изчезнал съм, няма ме.

Хващам гората

Забягвам в планината и ставам хайдутин, бунтовник и други.

Хващам гората

(разговорно) Запилявам се, изгубвам се.

Хващам дикиш

(разговорно) За използвано средство — постигам целта си.

Хващам дирята (на някого)

Успявам да разбера какво върши.

Хваща(т) ме бесът/бесовете

(разговорно) Озлобявам се и не контролирам действията си.

Хваща ме канапът

(жаргонно) Домързява ме.

Хващаме се за косите

(разговорно) Скарваме се грозно, остро.

Хваща ме слънцето

(разговорно) Лесно почернявам, добивам загар.

Хващам за гушата (някого)

(разговорно) Насила карам някого да направи нещо.

Хващам за гушата (някого)

Поставям някого в затруднено положение.

Хваща ми окото

Нрави ми се, харесва ми.

Хващам корени

За човек — заседявам се, задържам се някъде.

Хващам корени

За обект — добивам голяма сила; укрепвам, трая.

Хващам натясно (някого)

(разговорно) Поставям в затруднено положение.

Хващам окото

(разговорно) Харесвам се, нравя се.

Хващам пътя

(разговорно) Отправям се нанякъде.

Хващам се за думата

Опитвам се да използвам за лична изгода нещо, казано случайно.

Хващам се за сламката

(разговорно) Възползвам се и от най-малката възможност, за да се справя с някакъв проблем, да изляза от затруднено положение.

Хващам се на въдицата

Оставям се да бъда подведен, измамен.

Хващам се по ума (на някого)

(пренебрежително) Постъпвам според препоръките, напътствията на някого.

Хващам се на хорото

Заемам се с неприятна работа, от която бих искал да се откажа.

Хващам си белята (с някого или с нещо)

Сам си създавам неприятности.

Хващат ме дяволите/братята

Изпадам в силно разгневено състояние; ядосвам се.

Хващат ме нервите

Обхванат съм от силно нервно напрежение, което ме прави избухлив.

хващане — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице хващам хващаме
второ лице хващаш хващате
трето лице хваща хващат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице хващах хващахме
второ лице хваща хващахте
трето лице хваща хващаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице хващах хващахме
второ лице хващаше хващахте
трето лице хващаше хващаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
хващай хващайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана хващал хващала хващало хващали
членувана хващалия хващалата хващалото хващалите
с пълен член хващалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана хващал хващала хващало хващали
членувана хващалия хващалата хващалото хващалите
с пълен член хващалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана хващан хващана хващано хващани
членувана хващания хващаната хващаното хващаните
с пълен член хващаният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана хващащ хващаща хващащо хващащи
членувана хващащия хващащата хващащото хващащите
с пълен член хващащият — — —
Деепричастие
хващайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне хва-щам
  • форми хва́щаш, несв. и хва́на, св.
Източници
хващам се

1. Залавям се с ръка за нещо или за някого.

Хващам се за дръжката.
Хващам се за приятеля си.

2. Попадам в капан, в клопка; излъгвам се, подвеждам се.

Лисицата се хвана в капана.
Хванах се на лъжите му.

3. Започвам да правя; захващам се, залавям се.

Хванах се да почистя.

4. (преносно) Осланям се, опирам се на нещо, разчитам.

Хванах се за думите му.

5. За растение — прихващам се, започвам да се развивам.

Розата се хвана.
  • възвратен глагол
  • форми хвана се