пи́пам

1. (кого какво) Докосвам, хващам с ръка.

2. С докосване търся нещо.

Пипам в тъмното, за да намеря запалката.

3. (разговорно, преносно) Работя, действам.

Майсторът пипаше сръчно.

4. (разговорно) Крада, задигам.

Пипам с ръкавици

Действам внимателно, предпазливо.

Пипам с ръкавици

Действам несръчно, неумело.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице пипам пипаме
второ лице пипаш пипате
трето лице пипа пипат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице пипах пипахме
второ лице пипа пипахте
трето лице пипа пипаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице пипах пипахме
второ лице пипаше пипахте
трето лице пипаше пипаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
пипай пипайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана пипал пипала пипало пипали
членувана пипалия пипалата пипалото пипалите
с пълен член пипалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана пипал пипала пипало пипали
членувана пипалия пипалата пипалото пипалите
с пълен член пипалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана пипан пипана пипано пипани
членувана пипания пипаната пипаното пипаните
с пълен член пипаният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана пипащ пипаща пипащо пипащи
членувана пипащия пипащата пипащото пипащите
с пълен член пипащият — — —
Деепричастие
пипайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне пи-пам
  • форми пи́паш, несв.
Източник