1.

зака́чам

1. (какво) Поставям някъде да виси.

Закачих си палтото на закачалката.

2. (какво) Прикрепям към нещо.

Закачих колата към камиона.

От „закача“ с наставката -ам.

Закачам на въжето

Обесвам.

закачане — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице закачам закачаме
второ лице закачаш закачате
трето лице закача закачат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице закачах закачахме
второ лице закача закачахте
трето лице закача закачаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице закачах закачахме
второ лице закачаше закачахте
трето лице закачаше закачаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
закачай закачайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана закачал закачала закачало закачали
членувана закачалия закачалата закачалото закачалите
с пълен член закачалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана закачал закачала закачало закачали
членувана закачалия закачалата закачалото закачалите
с пълен член закачалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана закачан закачана закачано закачани
членувана закачания закачаната закачаното закачаните
с пълен член закачаният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана закачащ закачаща закачащо закачащи
членувана закачащия закачащата закачащото закачащите
с пълен член закачащият — — —
Деепричастие
закачайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне за-ка-чам
  • форми зака́чаш, несв. закача́, св.
Източници
закачам се

(за какво) Залавям се, захващам се.

Рибата се закачи за въдицата.
  • възвратен глагол
  • форми закача се

2.

зака́чам

1. (какво) Засягам в края при движение.

Закачих чашата и тя падна.

2. За куршум и под. — засягам, наранявам леко.

3. Скъсвам дреха, като я захващам за нещо остро.

4. (разговорно, непреходно) За механизъм — заяждам, не работя добре.

5. (преносно, кого, какво) Засягам с действия, като причинявам неприятности.

Съкращенията не го закачиха.

6. (преносно, кого) Задявам, шегувам се.

Обича да закача момичетата.

7. (преносно, разговорно, от какво) Облагодетелствам се.

Закачих малко от парите му.

От „закача“ с наставката -ам.

С пръст не закачам (някого)

Не правя нищо лошо на някого.

закачане — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице закачам закачаме
второ лице закачаш закачате
трето лице закача закачат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице закачах закачахме
второ лице закача закачахте
трето лице закача закачаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице закачах закачахме
второ лице закачаше закачахте
трето лице закачаше закачаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
закачай закачайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана закачал закачала закачало закачали
членувана закачалия закачалата закачалото закачалите
с пълен член закачалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана закачал закачала закачало закачали
членувана закачалия закачалата закачалото закачалите
с пълен член закачалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана закачан закачана закачано закачани
членувана закачания закачаната закачаното закачаните
с пълен член закачаният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана закачащ закачаща закачащо закачащи
членувана закачащия закачащата закачащото закачащите
с пълен член закачащият — — —
Деепричастие
закачайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • форми зака́чаш, несв. и закача́, св.
Източници
закачам се

1. Засягам се от нещо при движение.

Кракът ми се закачи за стъпалото.

2. Задявам се, шегувам се.

  • възвратен глагол
  • форми закача се

3.

зака́чам

(остаряло, диалектно) Започвам, почвам (да върша нещо).

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице закачам закачаме
второ лице закачаш закачате
трето лице закача закачат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице закачах закачахме
второ лице закача закачахте
трето лице закача закачаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице закачах закачахме
второ лице закачаше закачахте
трето лице закачаше закачаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
закачай закачайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана закачал закачала закачало закачали
членувана закачалия закачалата закачалото закачалите
с пълен член закачалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана закачал закачала закачало закачали
членувана закачалия закачалата закачалото закачалите
с пълен член закачалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана закачан закачана закачано закачани
членувана закачания закачаната закачаното закачаните
с пълен член закачаният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана закачащ закачаща закачащо закачащи
членувана закачащия закачащата закачащото закачащите
с пълен член закачащият — — —
Деепричастие
закачайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • форми зака́чаш, несв. и зака́ча, св.
Източници