ве́я

1. За вятър — духам.

Вятърът вее.

2. (какво) Правя да се движи, да се развява.

Вятърът вее косата ми.

3. (преносно) Излъчвам, лъхам, навявам.

От гласа ѝ вее хлад.

4. (какво, безлично) Чистя зърното от плявата. — вее. Духа; има вятър.

Три нощи вече вее.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице вея веем
второ лице вееш веете
трето лице вее веят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице вях вяхме
второ лице вя вяхте
трето лице вя вяха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице веех веехме
второ лице вееше веехте
трето лице вееше вееха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
вей вейте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана вял вяла вяло вели
членувана велия вялата вялото велите
с пълен член велият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана веел веела веело веели
членувана веелия веелата веелото веелите
с пълен член веелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана вян вяна вяно вени
членувана вяния вяната вяното вените
с пълен член вяният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана веещ вееща веещо веещи
членувана веещия веещата веещото веещите
с пълен член веещият — — —
Деепричастие
веейки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне вея
  • форми ве́еш, мин. св. вях и ве́ях или вея́х, мин. прич. вял и ве́ял или вея́л, несв.
Източник
вея се

Люлея се от вятъра, развявам се.

По балконите се веят знаменца.
Бяга и шлиферът му се вее.
  • възвратен глагол