разпиля́вам

(какво) Пилея изцяло, докрай.

Разпилях химикалките.
Разпилях имота си.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разпилявам разпиляваме
второ лице разпиляваш разпилявате
трето лице разпилява разпиляват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разпилявах разпилявахме
второ лице разпилява разпилявахте
трето лице разпилява разпиляваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разпилявах разпилявахме
второ лице разпиляваше разпилявахте
трето лице разпиляваше разпиляваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разпилявай разпилявайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разпилявал разпилявала разпилявало разпилявали
членувана разпилявалия разпилявалата разпилявалото разпилявалите
с пълен член разпилявалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разпилявал разпилявала разпилявало разпилявали
членувана разпилявалия разпилявалата разпилявалото разпилявалите
с пълен член разпилявалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разпиляван разпилявана разпилявано разпилявани
членувана разпилявания разпиляваната разпиляваното разпиляваните
с пълен член разпиляваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разпиляващ разпиляваща разпиляващо разпиляващи
членувана разпиляващия разпиляващата разпиляващото разпиляващите
с пълен член разпиляващият — — —
Деепричастие
разпилявайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне раз-пи-ля-вам
  • форми разпиляваш, несв. и разпилея, св.
Източник
разпилявам се

Разпръсквам силите и възможностите си в различни посоки, без да постигна нещо.

  • възвратен глагол
  • форми разпилея се