Източник
-
люле́я -
(кого, какво) Клатя многократно в две противоположни посоки (в люлка или на ръце).
Люлея бебето в люлка.
Люлея го на ръце.
Вятърът люлее клоните.
люлеене
— съществително име
Сегашно време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | люлея | люлеем |
| второ лице | люлееш | люлеете |
| трето лице | люлее | люлеят |
Минало свършено време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | люлях | люляхме |
| второ лице | люля | люляхте |
| трето лице | люля | люляха |
Минало несвършено време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | люлеех | люлеехме |
| второ лице | люлееше | люлеехте |
| трето лице | люлееше | люлееха |
Повелително наклонение
| единствено число | множествено число |
|---|---|
| люлей | люлейте |
Минало свършено деятелно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | люлял | люляла | люляло | люлели |
| членувана | люлелия | люлялата | люлялото | люлелите |
| с пълен член | люлелият | — | — | — |
Минало несвършено деятелно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | люлеел | люлеела | люлеело | люлеели |
| членувана | люлеелия | люлеелата | люлеелото | люлеелите |
| с пълен член | люлеелият | — | — | — |
Минало страдателно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | люлян | люляна | люляно | люлени |
| членувана | люляния | люляната | люляното | люлените |
| с пълен член | люляният | — | — | — |
Сегашно деятелно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | люлеещ | люлееща | люлеещо | люлеещи |
| членувана | люлеещия | люлеещата | люлеещото | люлеещите |
| с пълен член | люлеещият | — | — | — |
Деепричастие
| люлеейки |