дви́жа

1. (какво) Премествам, променям положението.

Движа показалката по картата.

2. (какво) Мърдам някаква част на тялото си, шавам.

Не мога да движа ръката си.

3. (какво) Привеждам нещо в действие.

Пружината движи часовниковия механизъм.

4. (какво, преносно) Причинявам, подтиквам проява или действие.

Движеше го омразата.

5. (какво, преносно) Направлявам нещо, съдействам за развитието му.

Науката движи човешкия прогрес.
Движа някакъв въпрос.

6. (какво, жаргонно) В любовни отношения съм.

С коя движиш сега?

двиѕати старобългарски дви́жа

старобълг. двиѕати, движѫ - вариант на дигам.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице движа движим
второ лице движиш движите
трето лице движи движат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице движих движихме
второ лице движи движихте
трето лице движи движиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице движех движехме
второ лице движеше движехте
трето лице движеше движеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
движи движете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана движил движила движило движили
членувана движилия движилата движилото движилите
с пълен член движилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана движел движела движело движели
членувана движелия движелата движелото движелите
с пълен член движелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана движен движена движено движени
членувана движения движената движеното движените
с пълен член движеният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана движещ движеща движещо движещи
членувана движещия движещата движещото движещите
с пълен член движещият — — —
Деепричастие
движейки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне дви-жа
  • форми дви́жиш, мин. св. дви́жих и движи́х, мин. прич. дви́жил и движи́л, несв.
Източници
движа се

1. Премествам се, променям положението си.

Движеше се сърдито от единия край на стаята до другия.

2. За части на тялото — извършвам движение, мърдам.

Очите му се движеха бавно по редовете на писмото.

3. Обикалям в някаква област, навъртам се.

В гъстата част на гората се движат сърни и елени.

4. За машина, устройство и други — осъществявам действието си, работя.

Влакът се движи с електричество.

5. Изменям се, варирам.

Заработките се движат около нормата.

6. (преносно) Развивам се, променям се.

Модата се движи бързо.
  • възвратен глагол