размъ́рдвам

1. (какво) Чрез мърдане в различни посоки разклащам; разбутвам.

2. (кого какво) Карам да се движи.

С една дума го размърдах.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице размърдвам размърдваме
второ лице размърдваш размърдвате
трето лице размърдва размърдват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице размърдвах размърдвахме
второ лице размърдва размърдвахте
трето лице размърдва размърдваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице размърдвах размърдвахме
второ лице размърдваше размърдвахте
трето лице размърдваше размърдваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
размърдвай размърдвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана размърдвал размърдвала размърдвало размърдвали
членувана размърдвалия размърдвалата размърдвалото размърдвалите
с пълен член размърдвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана размърдвал размърдвала размърдвало размърдвали
членувана размърдвалия размърдвалата размърдвалото размърдвалите
с пълен член размърдвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана размърдван размърдвана размърдвано размърдвани
членувана размърдвания размърдваната размърдваното размърдваните
с пълен член размърдваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана размърдващ размърдваща размърдващо размърдващи
членувана размърдващия размърдващата размърдващото размърдващите
с пълен член размърдващият — — —
Деепричастие
размърдвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне раз-мър-д-вам
  • форми размърдваш, несв. и размърдам, св.
Източник
размърдвам се

Започвам да се движа, да мърдам.

  • възвратен глагол
  • форми размърдам се