разбърни́квам

Разменям местата при бърникане, разбърквам.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разбърниквам разбърникваме
второ лице разбърникваш разбърниквате
трето лице разбърниква разбърникват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разбърниквах разбърниквахме
второ лице разбърниква разбърниквахте
трето лице разбърниква разбърникваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разбърниквах разбърниквахме
второ лице разбърникваше разбърниквахте
трето лице разбърникваше разбърникваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разбърниквай разбърниквайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разбърниквал разбърниквала разбърниквало разбърниквали
членувана разбърниквалия разбърниквалата разбърниквалото разбърниквалите
с пълен член разбърниквалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разбърниквал разбърниквала разбърниквало разбърниквали
членувана разбърниквалия разбърниквалата разбърниквалото разбърниквалите
с пълен член разбърниквалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разбърникван разбърниквана разбърниквано разбърниквани
членувана разбърниквания разбърникваната разбърникваното разбърникваните
с пълен член разбърникваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разбърникващ разбърникваща разбърникващо разбърникващи
членувана разбърникващия разбърникващата разбърникващото разбърникващите
с пълен член разбърникващият — — —
Деепричастие
разбърниквайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне раз-бър-ник-вам
  • форми разбърникваш, несв. и ръзбърникам, св.
Източник