разме́ствам

(кого, какво) Променям мястото на нещо.

Размествам мебели.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице размествам разместваме
второ лице разместваш размествате
трето лице размества разместват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице размествах размествахме
второ лице размества размествахте
трето лице размества разместваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице размествах размествахме
второ лице разместваше размествахте
трето лице разместваше разместваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
размествай размествайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана размествал размествала размествало размествали
членувана размествалия размествалата размествалото размествалите
с пълен член размествалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана размествал размествала размествало размествали
членувана размествалия размествалата размествалото размествалите
с пълен член размествалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разместван размествана размествано размествани
членувана размествания разместваната разместваното разместваните
с пълен член разместваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разместващ разместваща разместващо разместващи
членувана разместващия разместващата разместващото разместващите
с пълен член разместващият — — —
Деепричастие
размествайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне раз-мес-т-вам
  • форми разместваш, несв. и разместя, св.
Източник
размествам се

1. Променям мястото си, като се разменяме с друг.

Размествам се с него.

2. (само множествено число) Променяме мястата си така, че да има място и за друг.

Разместихме се и той седна.
  • възвратен глагол
  • форми разместя се