ша́вам

разговорно

1. Движа се леко, мърдам.

Нещо шава в килера.

2. (преносно) Прелюбодействам, развратнича.

шаване — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице шавам шаваме
второ лице шаваш шавате
трето лице шава шават
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице шавах шавахме
второ лице шава шавахте
трето лице шава шаваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице шавах шавахме
второ лице шаваше шавахте
трето лице шаваше шаваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
шавай шавайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана шавал шавала шавало шавали
членувана шавалия шавалата шавалото шавалите
с пълен член шавалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана шавал шавала шавало шавали
членувана шавалия шавалата шавалото шавалите
с пълен член шавалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана шаван шавана шавано шавани
членувана шавания шаваната шаваното шаваните
с пълен член шаваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана шаващ шаваща шаващо шаващи
членувана шаващия шаващата шаващото шаващите
с пълен член шаващият — — —
Деепричастие
шавайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне ша-вам
  • форми ша́ваш, несв.
Източник