ла́зя

1. За насекоми — придвижвам се по повърхност.

Мухата лази по масата.

2. За човек — придвижвам се на ръце и крака.

Раненият лазеше към окопа.

3. (преносно) Изкачвам се бавно, с усилие.

Едва лазя по стълбите.
Колата лази по стръмнината.

4. (преносно) Движа се бавно, незабележимо.

Облаците лазят.
Мъглата лази надолу.

5. (преносно, пренебрежително) Държа се раболепно, подчинявам се.

Цял живот лази пред началниците.
лазене — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице лазя лазим
второ лице лазиш лазите
трето лице лази лазят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице лазих лазихме
второ лице лази лазихте
трето лице лази лазиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице лазех лазехме
второ лице лазеше лазехте
трето лице лазеше лазеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
лази лазете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана лазил лазила лазило лазили
членувана лазилия лазилата лазилото лазилите
с пълен член лазилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана лазел лазела лазело лазели
членувана лазелия лазелата лазелото лазелите
с пълен член лазелият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана лазещ лазеща лазещо лазещи
членувана лазещия лазещата лазещото лазещите
с пълен член лазещият — — —
Деепричастие
лазейки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне ла-зя
  • форми ла́зиш, мин. св. ла́зих и лази́х, мин. прич. ла́зил и лази́л, несв.
Източник