1.

ви́я

1. (какво) Огъвам във форма на дъга или кръг; извивам.

2. (какво) Суча, усуквам.

Вия въже.

3. (какво) Сбирам в едно, свързвам; плета.

4. (какво) Омотавам, навивам.

5. (рядко, непреходно) Движа се или се простирам на извивки.

Погледът му вие насам-натам.

*viti праславянски ви́я

Вие ми се свят

(разговорно) Губя равновесие.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице вия вием
второ лице виеш виете
трето лице вие вият
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице вих вихме
второ лице ви вихте
трето лице ви виха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице виех виехме
второ лице виеше виехте
трето лице виеше виеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
вий вийте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана вил вила вило вили
членувана вилия вилата вилото вилите
с пълен член вилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана виел виела виело виели
членувана виелия виелата виелото виелите
с пълен член виелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана вит вита вито вити
членувана вития витата витото витите
с пълен член витият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана виещ виеща виещо виещи
членувана виещия виещата виещото виещите
с пълен член виещият — — —
Деепричастие
виейки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне вия
  • форми ви́еш, мин. св. вих, мин. прич. вил, несв.
Източници
вия се

1. (около какво) Увивам се, обвивам, оплитам.

2. Издигам се нагоре с извивки.

Гъсти кълба дим се вият над селото.

3. Криволича, лъкатуша.

Реката се вие между хълмовете.

4. Въртя се, кръжа.

Орелът се вие над двора.

5. Правя движения, като се огъвам на една и друга страна; кърша се.

  • възвратен глагол

2.

ви́я

1. За куче и други животни — издавам вой.

Защо вие това куче?

2. За човек — издавам протяжен вик като вой.

3. За сирена, мотор — издавам продължителен звук.

Сирените вият.

4. За вятър — произвеждам шум като вой.

Вятърът вие в дърветата.

*vyti праславянски ви́я

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице вия вием
второ лице виеш виете
трето лице вие вият
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице вих вихме
второ лице ви вихте
трето лице ви виха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице виех виехме
второ лице виеше виехте
трето лице виеше виеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
вий вийте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана вил вила вило вили
членувана вилия вилата вилото вилите
с пълен член вилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана виел виела виело виели
членувана виелия виелата виелото виелите
с пълен член виелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана вит вита вито вити
членувана вития витата витото витите
с пълен член витият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана виещ виеща виещо виещи
членувана виещия виещата виещото виещите
с пълен член виещият — — —
Деепричастие
виейки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • форми ви́еш, мин. св. вих, мин. прич. вил, несв.
Източници