изпли́там

(какво) Правя докрай с плетене.

Изплитам мрежа.
Изплитам пуловер.
Изплетох две бримки.
изплетен — прилагателно име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице изплитам изплитаме
второ лице изплиташ изплитате
трето лице изплита изплитат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице изплитах изплитахме
второ лице изплита изплитахте
трето лице изплита изплитаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице изплитах изплитахме
второ лице изплиташе изплитахте
трето лице изплиташе изплитаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
изплитай изплитайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изплитал изплитала изплитало изплитали
членувана изплиталия изплиталата изплиталото изплиталите
с пълен член изплиталият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изплитал изплитала изплитало изплитали
членувана изплиталия изплиталата изплиталото изплиталите
с пълен член изплиталият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изплитан изплитана изплитано изплитани
членувана изплитания изплитаната изплитаното изплитаните
с пълен член изплитаният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изплитащ изплитаща изплитащо изплитащи
членувана изплитащия изплитащата изплитащото изплитащите
с пълен член изплитащият — — —
Деепричастие
изплитайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне из-п-ли-там
  • форми изпли́таш, несв. и изплета́, св.
Източник