градя́

1. (какво) Правя сграда, строя.

2. (какво, преносно) Създавам, изграждам, осъществявам, творя.

градене — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице градя градим
второ лице градиш градите
трето лице гради градят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице градих градихме
второ лице гради градихте
трето лице гради градиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице градях градяхме
второ лице градеше градяхте
трето лице градеше градяха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
гради градете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана градил градила градило градили
членувана градилия градилата градилото градилите
с пълен член градилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана градял градяла градяло градели
членувана градялия градялата градялото граделите
с пълен член градялият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана граден градена градено градени
членувана градения градената граденото градените
с пълен член граденият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана градящ градяща градящо градящи
членувана градящия градящата градящото градящите
с пълен член градящият — — —
Деепричастие
градейки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне гра-дя
  • форми гради́ш, мин. св. гради́х, мин. прич. гради́л, несв.
Източник
градя се

Само в трето лице, ед. и мн. Основавам се, имам за опора.

Това убеждение се гради на погрешни впечатления.
  • възвратен глагол
  • форми На/върху какво.