изди́гам

1. (кого какво) Придвижвам нагоре, вдигам.

Издигам дете нагоре.
Издигам ръка.
Издигам пушка.
Издигам очи.

2. (какво) Построявам нещо високо (къща, кула).

3. (кого) Правя някой да заеме висок обществен пост.

Издигнаха го за директор.
Издигам кандидатура.

4. (какво) Повишавам глас.

5. (какво) Извеждам дейност, предприятие до по-висока степен на развитие.

Издигнаха университета до национален център.

От из- и „дигам“.

Издигам в култ

Поставям високо, обожествявам, почитам.

Издигам се в очите (на някого)

(разговорно) Спечелвам доверие, уважение.

издигане — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице издигам издигаме
второ лице издигаш издигате
трето лице издига издигат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице издигах издигахме
второ лице издига издигахте
трето лице издига издигаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице издигах издигахме
второ лице издигаше издигахте
трето лице издигаше издигаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
издигай издигайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана издигал издигала издигало издигали
членувана издигалия издигалата издигалото издигалите
с пълен член издигалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана издигал издигала издигало издигали
членувана издигалия издигалата издигалото издигалите
с пълен член издигалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана издиган издигана издигано издигани
членувана издигания издиганата издиганото издиганите
с пълен член издиганият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана издигащ издигаща издигащо издигащи
членувана издигащия издигащата издигащото издигащите
с пълен член издигащият — — —
Деепричастие
издигайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне из-ди-гам
  • форми изди́гаш, несв. и изди́гна, св.
Източници
издигам се

1. Движа се нагоре.

Самолетът се издигна.
Слънцето се издигна.
Димът се издигна нагоре.
Конят се издига на задните си крака.

2. Ставам по-висок.

Пътят се издига.

3. Извисявам се, откроявам се с височина.

Планината се издига.
Замъкът се издига.

4. Превъзхождам останалите с добри качества.

С ума си се издигаше много над другите.

5. За шум, звук — извисявам се, чувам се ясно, откроявам се.

6. Развивам се духовно, усъвършенствам се; заемам висок пост.

Изучи се и се издигна.
  • възвратен глагол
  • форми издигна се