прогреси́рам

1. Вървя към прогрес; напредвам, преуспявам.

2. Усилвам се, увеличавам се.

Болестта прогресира.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице прогресирам прогресираме
второ лице прогресираш прогресирате
трето лице прогресира прогресират
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице прогресирах прогресирахме
второ лице прогресира прогресирахте
трето лице прогресира прогресираха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице прогресирах прогресирахме
второ лице прогресираше прогресирахте
трето лице прогресираше прогресираха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
прогресирай прогресирайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана прогресирал прогресирала прогресирало прогресирали
членувана прогресиралия прогресиралата прогресиралото прогресиралите
с пълен член прогресиралият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана прогресирал прогресирала прогресирало прогресирали
членувана прогресиралия прогресиралата прогресиралото прогресиралите
с пълен член прогресиралият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана прогресиращ прогресираща прогресиращо прогресиращи
членувана прогресиращия прогресиращата прогресиращото прогресиращите
с пълен член прогресиращият — — —
Деепричастие
прогресирайки
  • непреходен глагол от несвършен и свършен вид
  • пренасяне прог-ре-си-рам
  • форми прогресираш, несв. и св.
Източник