аванси́рам

(кого, какво) Давам аванс или подпомагам с аванс.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице авансирам авансираме
второ лице авансираш авансирате
трето лице авансира авансират
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице авансирах авансирахме
второ лице авансира авансирахте
трето лице авансира авансираха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице авансирах авансирахме
второ лице авансираше авансирахте
трето лице авансираше авансираха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
авансирай авансирайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана авансирал авансирала авансирало авансирали
членувана авансиралия авансиралата авансиралото авансиралите
с пълен член авансиралият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана авансирал авансирала авансирало авансирали
членувана авансиралия авансиралата авансиралото авансиралите
с пълен член авансиралият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана авансиран авансирана авансирано авансирани
членувана авансирания авансираната авансираното авансираните
с пълен член авансираният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана авансиращ авансираща авансиращо авансиращи
членувана авансиращия авансиращата авансиращото авансиращите
с пълен член авансиращият — — —
Деепричастие
авансирайки
  • преходен глагол от несвършен и свършен вид
  • пренасяне аван-си-рам
  • форми аванси́раш, несв. и св.
Източник